Множеството хора си задават въпросът "Защо тези предцивилизационни варвари, прииждащи в Европа, вършат тези престъпления и какво трябва да направим?".
Това обаче, да сме честни, не са множеството хора. Множеството хора не мислят, камо ли да задават въпроси - и без съмнение биха се провалили на класическия тест за осъзнатост. Множеството т.нар. либерали (всъщност модерни фашисти, т.нар. SJW) попаднаха в класическа клопка или да подкрепят сексуални престъпления или див расизъм - и не кой да е, а Шарли Ебдо им скрои шапката с безпардонния си комикс.
По-интересният въпрос обаче, е "защо християнството не подтиква към престъпления, а ислямът подтиква?"
Тъпият отговор е, че нашето общество е християнско, затова това което наричаме престъпления са всъщност просто обществено приети норми. Странното е, че вариации на този отговор се приемат за адекватни основно от т.нар. либерали. Иронията е, че разумните хора позволихме ценности като "мултикултурализъм" да станат мръсни, заради мръсната им употреба от наивници, считащи правото на племенни организации да налагат народен като също толкова свещено, както на правова държава да защитава свободите на гражданите си.
Малко по-малко тъпият отговор е, че видиш ли, християнството този си етап го е преживяло 14-15 век с инквизицията, след това с религиозните войни 17-18 век (основно в това което днес наричаме Германия), а исляма - не. Така че, видиш ли, трябва да проявим търпимост, както и да го подпомогнем да се образоват.
Причината този отговор да е само малко по-малко тъп е, че не дава идея ЗАЩО християнството го е преминало. Това е темата на тази статия.
За начало, ще разискаме какво е религия и как християнство се вписва в световната история.
Повечето хора, като чуем религия, се сещаме за група брадати мъже на средна възраст, които, поради липса на собствен социален живот, ни дават акъл как да живеем нашия си - основно сблъсквайки се с тях на сватба или религиозен празник.
Това обаче, е сравнително модерно развитие (т.е. на <2000 години, което в световната история хич не е толкова много).
Класическите религии, включително европейските, в лицето на древногръцката или древноримската, но също и египетската и хиндуизма, са преди всичко сборник от ритуали.
Да, в древногръцката има някаква космическа фантастика и притчи за пра-силите Оранос и Гея, титаните, Зевс и боговете, и сбирщина от митични същества, и, разбира се, герои - повечето преко заченати от един или друг бог, но това е в същността си просто оправдание на съответните ритуали, извършвани от жреците.
И макар че като във всяка система от мемета си има виждане как да живеем живота си, това далеч не е фокусът. Важното е лампите в храма да бъдат палени, жертвоприношенията извършени и жреците - нахранени.
Египетската е още по-отворена за интерпретация - донякъде дължаща се на факта, че древноегипетската писменост четем сравнително отскоро, но шаблонът е абсолютно същия - сбирщина от свръхестествени създания, които по някакъв начин управляват живота ни, и можем да им влияем с подходяща магическа дума и някаква жертва. Няма дори идея за хората като герои.
И макар, че цялото им общество е участвало в ритуали по един или друг начин (фараонът е и главен жрец), то идеята боговете да определят как трябвало да възприемаме живота би била, меко казано, странна за средностатистическият жител на делтата на Нил.
И така нататък.
За древния римлянин, философията е била насоката в живота.
Рим, покорявайки с оръжие древногръцките градове-държави, по същество бива културно асимилиран от тях. Древногръцките мислители и древногръцките философски течения са всъщност другият аспект на духовния живот на хората по това време. Философията дава наски не само как да живеем живота си във физическият смисъл на израза, но и как да мислим, как да възприемаме света около нас и как да реагираме.
Това се променя с идването на християнството.
Повечето знаят, че християнстовото е започнало като секта на юдаизма. Това, което се променя, са 2 неща:
- Християнството набляга значително повече на философията, отколкото юдаизма.
- Християни могат да бъдат всички хора, не само от едно племе.
Това отваря възможността за широкото разпространение на християнството в римската империя, която по това време постига апогея си. Разбира се, самата философия също е важна, но това което наистина го прави световна религия, е именно приемането му от римската аристокрация.
Това, което обаче малко хора знаят, е за борбата между ритуализма и философията, и как тя подчертава практически цялата история на християнството.
Чели ли сте 10-те божи заповеди?
Първите 4 (или 5 за някои деноминации) са чисти ритуали. Един бог, да не работиш в събота и др такива. Последните обаче са интересни. Там е наложена забрана за различни неща, които дори в съвременното общество считаме за адекватни - убийство, кражба, лъжи, а също и относно възприятието ни към света - да не пожелаваме нещата на ближния си.
Такъв тип въпроси не са били във фокуса на дрвените религии, защото древните религии са били преди всичко ритуали.
Великата схизма, инквизицията и религиозните войни в Европа, са отражение на властта на ритуала над философията
Много на брой, при това доста умни хора са мислили, премисляли, обмисляли и спорили защо източното православие дава правилната интерпретация на религията. Също толкова умни (качествено, ако не количествено) хора са мислили, премисляли, обмисляли и спорили защо римокатолицизма е правилната интерпретация на религията. Почти всички от тези хора вече са отдавна в гробовете, а двете църкви си остават разделени.
Обаче важните неща не се променят. 10-те заповеди си остават, смъртните грехове си остават грехове и въобще философията зад християнството си остава същата.
Мартин Лутер променя хода на човешката история просто като се фокусира върху две думи:
Sola fide.
Тоест "само вярата", или както той си мисли, само с вяра можем да идем в рая. Което ЯВНО значи че с действията си не можем да станем достатъчно добри за да изплатим първородния грях. И така, от само себе си, следват 200 години религиозни войни - за да спасим съседа си от живот в ада като го убием в адски мъки междувременно, ама спасяваме душата му. Терминален случай на "четене между редовете"...
За щастие, християнството преживява катарзис. Или, което е по-точно, Европата преживява катарзис, а християнството, ще-неще бива влачено в модерното общество, когато дискусията "кое е по-важното, ритуалът или философията?" получава еднозначен отговор - философията.
Доколко отговорът е еднозначен, обаче, можем да съдим по Уганда - малка държава в центъра на Африка, основно християнска, и варварският начин, по който третират собствените си хора - с интерпретацията си, все още заключена в ритуалистично разбиране за християнството.
А ислямът?
Ислямът през 17 век тръгва в обратната посока, слагайки ритуалът над философията. Дали това е причината за замирането на науката и техническия прогрес в ислямския свят по това време, или стагнацията на умиращата Османска империя води до реакционизъм и залагане на ритуал за сметка на философията, не е много ясно. Може би дори е глупаво да питаме такова нещо - процесът би бил симбиотичен при всички положения. Как обаче това влияе на нас?
Първо, трябва да разберем фундаменталния проблем на исляма с Европа. Европа залага на философията, исляма - на ритуалите. Това не е да сравняваш ябълки и круши, а огниво и напалм - shit will happen. Решението НЕ е да насочим Европа към ритуалите (както много т.нар. либерали, но и фашисти, крайно леви и прочее нереконструирани расисти), а исляма да върнем към философията.
Второ, докато се джавкаме с Иран (който всъщност е демокрация), проблемът се подклажда от други държави, с които си мислим че нямаме проблем - Саудитска арабия, например - която остава основен спонсор на тероризма. Докато в ислямския свят философията бива подтискана - както е винаги в диктаторски режими като този в Рияд - естествено е хората да отъждествяват исляма с ритуала - убийството на неверници в чужбина, например е чист ритуал.
Трето, нещата са по-добре отколкото си мислим, защото ритуалът винаги губи в битката с разума.
