Пи-пи-пиленцееее

Докато индустрията за отслабване продава хапче след хапче, обещавайки невъзможното, фиилмите наблягат на стероидите и трикове с камерата в опита си да накарат все повече мъже да се чувстват неадекватни (справка: 300), медиите обожествяват разни анорексички и карат хиляди момичета да искат да приличат на изпосталяли хероинозависими, само едно нещо може да внесе ред в света! И това е реалността.

Идеята е да тренираш за да станеш по-силен. Не за да отслабнеш. Не за да "изваяш бицепс" или да сваляш мацки (поне недискриминиращо, умните си знаят 😉 ). Имам една добра и една лоша новина за начинаещите (като мен) - тренировките няма да реализират тези мечти, а лошата е, че ако структурата ти на тялото е като Пат Роуч от Indiana Jones and the Lost Ark:

никога няма да станеш като Брад Пит във Fight Club:

Или това е добрата новина? Все пак единият е професионален борец и каскадьор, а другия - професионален позьор (a.k.a. актьор, без да се обиждат).

По този параграф издивявам и когато чуя някоя приятелка да ми обяснява как много искала да тренира, ама я било шубе да не качи някой мускул. Хаха, явно повечето си го представят като грип или херпес, отиваш в залата и о, ужас, почваш да ставаш като онези, професионалните бодибилдърки дето приличат на мъже.

Колкото и странно да звучи (апропо, никак), постигането на тези извращения става освен с тренировки и с мнооооооооого химия. Не само анаболи, ами и други по-леки стимуланти като трибестан, л-карнитин, специални програми с лесноусвоими протеини на прахчета, и невероятно много постоянство. Няма как да стане случайно или набързо!

Та в този ред на мисли от известстно време превключих философията си на трениране, както и локацията. Основната е философията на Милко Георгиев, и по-специално програмата му Spider Stamina.

Не че имах специфични оплаквания от кросфита, освен силното му отклонение към лекотата на трениращия, както и прекалено голямата интензивност и непрекъснатата мускулна треска. Сериозно, идеята на тренирането би трябвало да е сила и здраве, а не да не мога да ходя 3 дена от седмицата...

Сега тренирам под 1 час, упражненията са насочени до момента изцяло към сила и техника, а движенията са само многоставни комплексни движения. То затова и няма да направя брадпитовските плочки - най-читавото упражнение за корем е ... клекът с щанга. Обаче то прави ЗДРАВ корем, а не някакви си плочки.

Може би цялата статия е едно оправдаване на ограничените ми възможности, продиктувано от вътрешна драма за непостижимостта на идеалът ми. Или просто ми писна до немай къде от насажданите нереалистични очаквания, които като общество си създаваме от глупост и овчедушно следване на модните тенденции. Изберете си сами.