ГМО, МРЗ, за или против свободата да употребяваш на алкохол и цигари са все дебати, базирани и провеждани в дълбоко неразбиране на естеството на въпросите, и дори по-лошо, в светлината на грешно зададени въпроси към странични или безсмислени аспекти на проблема.
В епохалната си книга "Пътеводителя на галактическия стопаджия" Дъглас Адамс с абсурдният отговор 42 надълго и нашироко се подсмихва как имаме интуитивното усещане, че отговорите са важни, обаче рядко осъзнаваме колко по-важни са въпросите.
Например да вземем класическият аргумент на креационистите против еволюцията, този за "нередуцируемата сложност". Очевидно е, че окото е сложен инструмент, чието действие зависи от пефектното съчетание на всичките му части, и че ако само някоя от тях липсваше просто нямаше да действа (т.е. е нередуцируем).
Обаче вероятността един такъв сложен орган да възникне по случаен начин е практическа нула, поради което на въпроса "Каква е ползата от половин око?" се очаква отговор "Никаква", последвано от бързото възприемане на една или друга религия.
"Никаква" е действително верният отговор, но на грешния въпрос. Органите не еволюират парче по парче, а едновременно, и докато половин око би било безсмислено, око, което възприема светлина наполовина по-зле всъщност би било доста полезно в борбата с организми, които нямат и толкова.
На темата ме размисли днешната статия от в. Капитал "В страната на ГМО", дискутираща последиците от въвеждането на ГМО култури в земеделието в САЩ и всяческата борба на зеленоглавите против това същите да се въведат в Европа.
Накратко - по-големи добиви, по-малко пръскане с отровни препарати, а цената на семето се компенсира от намалените разходи за пестициди. И разбира се, всички тестове в продължение на 10 години показват, че по хранителни качества са неотличими от "конвенционалните"1 култури. Направо да се чуди как изобщо някой може да протестира против това.
Обаче зеленоглавите са като дините, отвън са зелени, а отвътре - червени. Всичко грешно в тяхната идея за ГМО-то може да прочетете в следния коментар:
Предполагам, че в Етиопия моделът може и да сработи...
Но Европа категорично трябва да го отхвърли. Все пак, европейците сме достатъчно богати, за да експериментираме със здравето си, за някакави там 50-60 € /месец.
Просто натискът за забрана на ГМО се основава не дали са вредни, а на презумцията че "те" (зеленоглавите) знаят по-добре от другите какво е добро за всички нас. И вместо да се зададе въпросът "има ли право една клика2 да командва живота ни и да ми казва какво имам право да правя?", имплицитно се приема отговор "да" чрез директното задаване въпроса "трябва ли да забраним ГМО?".
После трябва ли да се чудим на коментари от типа на
В Индия много фермери безуспешно се мъчат да се върнат към традиционния памук, когато са усетили как ги стисват за гушата и затъват в кредити.
Което, разбира се, е аргумент понеже ... явно трябва да забраним всичко, което пречи на фермерите в Индия да ринат печалби от производството на памук със стари и неефективни методи. Предлагам следващата мярка е да забраним да се произвежда пшеница в Добруджа, понеже в Пирин на ливадата е трудно и пиринчани са неморално ощетени от производството на пшеница там, където може да вирее.
Но никъде нуждата от задаване на точни въпроси не е по-голяма от политиката, и по-специално сблъсъка на политиката с икономиката - МРЗ. Поредния дебат за повишаването и отново акцентира върху отговорите "целта на увеличението е да се подпомогнат хората с най-ниски доходи" или "да се гарантира достойно заплащане на труда", който отговор отново е верният отговори на грешния въпрос!
Въпросът, на който се отговаря, е "какво искаме да постигнем с увеличението?", което обаче ще се съгласите, е напълно различен въпрос от "какво ще постигнем с увеличението?".
И тъй като абсолютно никъде в закона не се упоменава задължение на работодателя да наема който и да е, ефекта от мярката ще бъде уволняване на хора, чийто труд не носи добавена стойност поне 400 лв на месец (270 + осигуровките и данъците), административно вдигане на данъците на самоосигуряващите се - дребния бизнес и увеличаване на сивия сектор.
Докато и второто и третото са леко, но неотменно отрицателни ефекти, първият е хем неморален, хем унищожителен за десетки хиляди семейства, и накрая създава допълнителна тежест на осигурителната система.
Всичко това може да бъде избегнато ако само се замислим какъв въпрос се задава, маскиран като "искате ли повишение на минималната работна заплата?"! Въпросът е "искате ли да ви бъде забранено да работите за по-малко от х пари на месец"! Е не звучи много примамливо, но за сметка на това е факт.
Въобще странна идея е да защитаваме правото си да работим като забраняваме да работим, но в социалистическата политикономика подобни неща са често срещани.
Подобна е ситуацията и ако (когато?) се стигне до дебат "да се забрани ли употребата на леките наркотици като алкохол и цигари в цялата държава".
Очевидно въпросът, който се задава не е "да се забрани ли на пушачите и алкохолиците (т.е. другите)", а е "да се забрани ли на мен да ги употребявам?"!
Защото аз мога да не пуша и да не пия, при което законът няма да ми навреди, но ако пуша и пия такъв закон ще ограничи свободата ми, именно моята, а не на съседа или другарчето. А не считам, че рационално мислещ човек може да бъде ЗА ограничения на собствената му свобода.
Comments