След няколко минути ще стане 15-ти октомври, денят на революцията ... или поне така им се иска на някои. Всъщност най-забележителното явление на 15-ти октомври ще бъде рождения ден на майка ми.
От известно време забелязвам нов вид спам в любимия ми новинарски сайт - реклами на 15-ти октомври като ден за световен протест против ... ами не е много ясно какво. Подобно на други доста завоалирани опити на социалистическите организации да вербуват нови членове, като превземат отвътре популярни организации като Грийнпийс, ПЕТА и други, 15октомврийците просто нямат ясни искания, които при все това бъкат от противоречия.
Например хитро замаскираното ЧЗВ описва няколко пъти как се борят за полагащите им се социални права, право на образование, достъп до интернет, правото на социален и икономически живот, и как народът трябва да определя социалната политика:
We must transform the models of democracy and re-appropriate politics through direct participation in all spheres of political economic and social life.
а няколко реда по-нагоре искат
To make this possible we need to create European fiscal, budgetary and social policies, as well as to audit the debt.
Което е учебникарски пример за лудост - хем искаме директна демокрация и управление на народа, хем искаме нова бюрокрация, която да подготвя и изпълнява обща европейска политика.
Шизофренията продължава с директно опровержение на горнатата идея в описанието на това което се очаква да се случи
... how could we choose one or two of these ideas as the main focus of a truly global mobilization? Probably environment would be one of the contents in Europe, but for sure war or food would be the one in Africa. It’s difficult to determine global priorities.
Което означава, че очевидно трябва да се борим за общи социални политики в Европа, но и също толкова очевидно хората от съседния континент трябва да се борят за друго.
And that fundamental issue that lie behind all the other problems is that we, the people of the world, are not deciding what the world should be. If we could, most of these problems would just disappear. That’s the main idea that is behind all mobilizations in Egypt, Tunisia, Spain, Greece, Iceland, Israel, USA, …
Да, жалко е само, че на африканците не им пука толкова за храна и мир, видно от картинката по-горе. Явно няма достатъчно хора, които да са решили, че искат да спрат да гладуват, да бъдат избивани и изнасилвани.
Бълнуването посред бял ден може и да е приятно, обаче нещо не мога да намеря обяснение в сайта им как точно ще се подсигури
... the guarantee of an unconditional access to income (basic income for everybody) and the effective and free access to social rights ...
за различни видове мързеливци и некадърници, нежелаещи да заработват своят приход. Но се хващам на бас, че ще има приказки за лошият бизнесмен-експлоататор и неблагодарната буржоазия, която има наглостта да се скъсва от работа за да изработва блага за себе си...
И наистина, според ЧЗВ-то трябва да се борим срещу
... the private economic and financial interests which are themselves responsible for the economic process that lead us to the current crisis.
Вероятно надеждата на организаторите е, че ако достатъчно хора си повярват, че политическите и икономическите проблеми на Гърция, Испания, Италия и САЩ не са предизвикани от това, че са позволили на политиците си да заемат пари от тяхно име и да харчат безобразно повече, отколкото въпросните хора изработват и внасят като данъци, някак си с магическа пръчка всичко ще се оправи.
