RSS
 

Илюзията за контрол

21 февр.

От всичките илюзии в живота на човек, като започнем от илюзиите за гениалност, неповторимост, релевантност, смисленост и така нататък, тази, която намирам за най-трудно да се оттърсим е илюзията за контрола.

Въпреки инстинктивното ни чувство, че светът е предвидим и е доостатъчно да мислим ясно и да следим нещата внимателно за да предвидим какво ще се случи, грешим. Грешим не само постоянно, не забелязваме грешките си, а на всичкото отгоре се опитваме да рационализираме грешките си като "почти-успехи". И за капак на всичко, колкото по-често предвиждаме, толкова повече грешим.1

Ето ви един много пресен пример. Преди един месец нямах идея, че в Египет властва тоталитарен режим и че армията командва половината от икономиката на страната. Преди седем дена никой в целия свят нямаше идея, че само за седмица в Либия ще настъпи хаотичен разпад на режима и (засега почти) гражданска война. Че дори чуждите дипломати, които уж следяха изкъсо какво се случва, нямаха време да се изнесат от страната.

Но не се чувствайте глупави или неуки. Това което се опитвам да ви кажа е, че никой не знаеше какво ще стане. Нещо повече, доколкото принципно е възможно да се определи - в крайна сметка живеем в детерминистична вселена - практически е невъзможно да се направи. Един приятел ме пита преди две седмици какво ми е предвиждането, че ще казвам за днешния ден след десет години. Излишно е да казвам, че сгреших :-).

Трябва да отбележа, че за човек не е лесно да контролира дори себе си. Споделям твърдото убеждение на всеки не опитал цигарите, че не само е неприятно да се пуши, ами и е много лесно да се откажат - само трябва да не го правим, толкова е просто. Дори грубата статистика, че едва около 5% от хората спират да пушат дългосрочно не може да ни убеди в противното.

Изобщо пипалата на илюзията за контрол проникват навсякъде. Теориите за световните конспирации, та били те на евреите, на богатите, на рептилиите, на правителството - всички те са резултат от илюзията за контрол, излязла извън всякакви разумни рамки. За всички тези неща има рационално обяснение, но не е в това въпросът! След като не можем да предвидим събитията, какво значение имат обясненията какво се е случило и рационализациите, че е било неизбежно?

В личен план илюзията за контрол поражда не по-малко проблеми. Илюзията на родителите, че децата им правят това което им се каже2. Илюзията че само да направим X, Y, Z и нещата ще се наредят така както в крайна сметка искаме да бъдат.  Илюзията че можем сами да контролираме живота си.

Това не значи да се предаваме, напротив, за мен това е оправданието да се боря за нещата, които смятам че мога да променя, и за да си увелича шансовете, да приема другите неща такива, каквито са. И да не съм голословен, ето какво казва учителят Угуей:

  1. Това е основната теза на Насим Талеб в книгата Черният лебед. []
  2. Както казвам на майка ми, трябва да се радва че слушам всичките и добри съвети и избягвам лошите ;-). []
 

Tags: ,

Остави коментар.

Идеята на коментарът е да има принос към дискусията или да изразява гледна точка. Коментари, несвързани с темата, както и пълни с обидни или вулгарни думи, както и лични нападки, няма как да допринесат за това и ще бъдат трити.

 

*

 
  1. Longanlon

    февруари 22, 2011 at 9:55 am

    илюзията за контрол се простира много широко - особено сред политици и ... интелектуалци, то цялото политическо и икономическо ляво се базира на нея

    идеята, че една държавна администрация може да знае и контролира всички социални/икономически процеси граничи с вярата с божественото, щото такъв контрол е по силите само на божество...

     
  2. Спас Колев

    февруари 22, 2011 at 10:46 am

    Всъщност точно в крайна сметка Вселената не е детерминистична - поне от Хайзенберг насам. 🙂

     
  3. pi314

    февруари 22, 2011 at 10:59 am

    @Спас, напротив, уравнението на Хайзенберг е строго детерминистично - в него няма грам случайност. Вълновата функция си е класически математически обект. Това, че измерванията дават случайни резултати е друга бира ;-).

     
  4. Stayko

    февруари 22, 2011 at 10:11 pm

    Пиши нещо градивно де! 😀