Напоследък чета една доста интересна книга на Ф. А. Хайек - Пътят към робството1, в която разказва защо плановата икономика неизбежно води до диктатура. Авторът е живял в Австрия и Германия по времето когато националсоциализмът е дошъл на власт, а 30-те години се е пренесъл във Великобритания и е видял същите грешки, допускани от политиците и техните избиратели, които са позволили това да се случи в родината му.
Вътре е пълно с доста интересни моменти, които трудно се виждат ако не си помислиш за тях. Особено интересни са неочакваните ефекти от контролирането на заплатите в частният сектор от държавата, и не мога да не направя паралел с дебата относно вдигането на минималната работна заплата.
В плановата икономика освен количествата продукти по необходимост се контролира и каква заплата трябва да получава човек на всяка длъжност. В пазарната икономика също има подобен феномен - МРЗ, и идеята да не оставяме чистачките да получават 150 лв, а ще сложим минимум на заплатата 240 лв, и всеки който е съгласен да получава по-малко ще бъде преследван от закона. Така, разбира се, помагаме на най-бедните и беззащитните слоеве от обществото, нали?
Всъщност не. Така наказваме точно тези слоеве от обществото, и то по два начина.
Първо, при пазарната икономика много хора просто не биват наемани на работа. Ако някой ти върши работа за 200 лв, но трябва да получава 240 лв, той ще бъде уволнен. Всяка компания има ресурс да поеме малко повече работа, за сметка на качеството или здравето на работниците, но ще се справи. Ако трябва ще свие бизнеса, но няма да остави човекът - защото тази отрицателна продуктивност ще завърши в по-неефективно производство, в по-високи цени и от там загуба на пазар.
А въпросният човек ще стои на помощи за безработни. Голяма помощ, няма що.
Второ, при определянето на заплатата от държавата тя ни определя и длъжността, която ще заемане, като премахва една съществена за нас свобода - свободата да се докажеш в работата си въпреки привидните си недостатъци. В тази категория попадат най-вече младите специалисти, но и изобщо всяка маргинализирана група - младите, старите, необразованите, малцинствата и така нататък.
Например младият специалист няма опит но иска да бъде нает на работа. Ако за неговата длъжност минималната заплата е примерно 1000 лв, и работодателят може да наеме специалист с опит за тези пари, познайте от три пъти кой ще бъде нает! Или иначе казано, познайте кой няма да бъде нает! Ако на младият специалист бъде законово отнета възможността да преговаря за примерно 700 лв заплата (която отговаря на неговата продуктивност), той никога няма и да стане старши специалист.
В интерес на истината от това си право съм се възползвал и аз лично. Преди близо година си търсих нова работа като програмист, въпреки че винаги съм искал да работя като математик. Накрая започнах работа като математик на точно 1/2 от заплатата от предните ми две работни места като програмист, понеже бях програмист с години опит, но математик без. Не знам дали беше правилното решение, но знам, че ако за моята длъжност имаше задължителен минимум, който е по-голям от началната ми заплата, вместо да вземат мен може би щяха или да търсят повече време, или просто да се откажат.2
Не съм против МРЗ. Със сигурност има някакъв минимум, който не трябва да бъде преминаван, макар че за мен е спорно той да е 43% от средната работна заплата3. Изобщо лансираните в обществото мнения от безотговорните синдикални мекерета като г-н Младенов подменят цялостната идея на МРЗ - от проблемът колко пари са нужни най-малко за преживяването на един човек, към проблемът колко пари е "честно" и "справедливо" да се получава от един работник по принцип. Самопроизволното вдигане на МРЗ неизбежно ще донесе повече беди на хората, на които претендира че помага, но това никога не е спирало господата комунисти.
Изобщо лесно е да се говори за свобода, равенство и братство, но е значително по-трудно да се постигне. А да се разчита, че държавната бюрократична машина с железния юмрук може да постигне това е наивност, която ни струваше една световна война, 45 години подтискане на личната свобода и уравниловка чрез рязане на глави, а постигнатото беше треторазрядна икономика и километрични опашки пред магазините4.
От нас зависи дали ще позволим политиците да ни върнат там.
- The Road to Serfdom [↩]
- Скромен съм, всъщност съм уникат и най-добрият ... ама да не обидя вас, обикновените хора ... [↩]
- ако се приеме предложението за 300 лв минимална заплата и при 690 лв средна заплата [↩]
- Като бонус - его, най-добре описано с репликата "Булгар, булгаааар!" [↩]
lilia
февруари 12, 2011 at 11:40 am
С пълна увереност мога да заявя че точно сегашното правителство по никакъв начин няма да допусне да се върнем обратно там където се правеха единствено опити да се облагодетелства личното и да се живее в лъжи.
pi314
февруари 12, 2011 at 1:29 pm
@lilia, какво ще или няма да направи бат' ти Бойко дори и той не знае. Аз мога да коментирам само какво се случва, а случващото се е бясно завръщане към социализма. Дали ще е комунизъм или националсоциализъм е въпрос от второстепенно значение, все едно да се интересуваш дали удавникът с отрязана глава първо се е удавил или първо му е отрязана главата.
eldred
февруари 13, 2011 at 8:27 pm
"С пълна увереност мога да заявя че точно сегашното правителство по никакъв начин няма да допусне да се върнем обратно там където се правеха единствено опити да се облагодетелства личното и да се живее в лъжи."
Хохохо, че и с пълна увереност. Естествено, че сегашното правителство няма да се върне към лъжите и личното облагодетелстване - то на никъде не е мръдвало че да се връща. От самото си начало си е лъжливо и крадливо.
BlackApostle
февруари 16, 2011 at 7:11 pm
"Изобщо лесно е да се говори за свобода, равенство и братство, но е значително по-трудно да се постигне."
А защо трябва да се постигат???
За братство съм съгласен, защото всички сме хора колкото и изтъркано да звучи това (именно това разбирам под т нар човешки права).
За равенство - абсурд - не сме равни - всеки човек е различен, най-малкото има различни таланти и възможности
А свобода...това вече е нещо, което е трудно да се дефинира, камо ли да се постигне...
Xunap
февруари 19, 2011 at 11:36 am
"За равенство – абсурд – не сме равни"
Равенството е пред закона. Всеки гражданин на страната да има еднакви права и задължения и държавата да се отнася еднакво към всички.
Иначе излиза че аз като имам повече мускули мога да ви тормозя без проблем. Щото имам повече мускул по това се различаваме.
Да отричаш равенството е равнозначно да отричаш западната цивилизация при която това е основен принцип. Прекарайте малко повече време на Запад и ще разберете защо дори и каращите най-скъпи коли винаги спират на пешеходна пътека.
Да отричаш равенството е равнозначно да ни хвърлиш в Средновековието, във Франция например преди революцията. Имало е три съсловия и за всяко съсловие са важели различни правила. На аристокрацията й е било позволено повече отколкото на третото съсловие - обикновените поданици.
Пример: крадеш кола. В съда казваш, ама видите ли, аз съм добър математик, позволено ми е. Какво очакваш да направи съда?
Споменатото от мен равенство, постигнато в Западна Европа, Северна Америка, Австралия, Нова Зеландия, Япония, Южна Корея и прочие смислени държави Е наложено от държавата. Там всеки ден виждаш как правилата и законите важат за всички. Никой не обяснява, видите ли, аз съм бизнесмен, затова мога да пречукам някой негър. Както викат в Германия "Не си го и помисля човек". После не се учудвайте защо в тези страни се правят 90% от иновациите, науката се развива, правят се най-добрите произведния на изкуството, имат високи доходи и всеки нашенец напира да живее в подобна страна.
pi314
февруари 20, 2011 at 9:42 am
@BlackApostle
Не виждам защо равенството да не може да се постигне, дори според мен би било страхотно ако всеки можеше да постигне максимума каквото иска - и в този смисъл всички да сме равни. Иначе казано неравни в равенството :-).
@Хипар, това което разказваш е комбинация от две неща - върховенство на закона и равенство пред закона. Второто касае равенството на хората пред закона, и е доста ново изобретение, дори и в чисто капиталистическите страни (САЩ и негрите...).
Другото обаче за мен е доста по-важно - предварителността на закона. При него всеки знае кой закон се прилага за него и не може с прищевките на управляващите да се прилага избирателно. Оставям за упражнение на читателя да оправдае "другарския съд" като такъв :-).
BlackApostle
февруари 22, 2011 at 3:02 pm
@Хипар
Явно използваме различни дефиниции за "равенство". Аз говорех за равенството от комунистически (в пълния смисъл на думата) тип, където всеки получава по-равно (според "потребностите")...а работи според възможностите. Няма да се спирам в детайли колко погрешен възглед е това, само ще кажа, че според теорията на еволюцията (а и според резултатите от експериментите, проведени с много страни по света) този модел не води до нищо добро.
@pi314
"в този смисъл всички да сме равни. Иначе казано неравни в равенството"
Помти напълно съм съгласен, само че пак не е възможно (и не е желателно) това да стане за всички (например за убийците)...
За въпросите и отговорите - Пи-пи-пиленцееее
ноември 7, 2011 at 1:11 am
[...] въпроси не е по-голяма от политиката, и по-специално сблъсъка на политиката с икономиката - МРЗ. Поредния дебат за повишаването и отново акцентира [...]
За въпросите и отговорите | К+
май 21, 2012 at 11:05 pm
[...] въпроси не е по-голяма от политиката, и по-специално сблъсъка на политиката с икономиката – МРЗ. Поредния дебат за повишаването и отново акцентира [...]