След последното падане с мотора ми се наложи да лепя за втори път десния капак на двигателя. От некадърното сваляне съответно скъсах гарнитурата, което ме изправи пред два избора:
- да търся гарнитура
- да използвам силикон1
- да се вайкам
Поради вменената безплодност на т. 3 реших да се движа по точка 2 към 1, напред по възможните решения. Най-малко, търсенето на гарнитура не е лесно за мотоциклет, а направата и от клингерит изисква разходки, които без МПС в София представляват известна трудност.
Предния път, когато бях свалял капака, към гарнитурата допълнително бях използвал силикон, за всеки случай, по следната процедура:
- измиване и обезмасляване на капака добре
- намазване с тънък слой силикон на капака
- слагане на гарнитурата
- намазване на гарнитурата
- затваряне на сглобката
- завиване на винтовете.
Бяха ме предупредили да мажа тънко силикона, понеже има опасност от прекалено многото да се разтече в двигателя и да запуши някоя маслена магистрала и да пре*бе двигателя.
Този път направих слагането на силикона по същия начин, но без гарнитура. В последствие, при паленето на двигателя започна да тече масло от ръба. Бавно, но неизменно.
Оказа се, че съм направил глупава грешка. Правилната2 процедура за замяна на гарнитурата със силикон е малко по-различна, именно:
- измиване и обезмасляване на частите добренамазване на 1 мм слой от силикон на капака
- изчакване да засъхне за 5 минути
- с мокър пръст или шпатула внимателно подравняване и премахване на големите наслагвания.
- слагане на мястото без да се затягат винтовете, но достатъчно завито за да не влиза прах
- чакане час-два да се втвърди силикона
- затягане на винтовете
По този начин при втвърдяването силикона запазва формата си и най-вече дебелината си, за да може при затягането да уплътни неравностите по капака и двигателя.
Просто, нали?
- Тук под "силикон" имам предвид силикон специално за гарнитури - издържа температура до 300 градуса и е маслоустойчив [↩]
- Пише го на етикета на силикона, но не в такива детайли ... [↩]