Днес ресторантът на метростанция Младост 1 надмина всичките ми очаквания.

От известно време не ям junk food (чипс, вафли, солети, спрайт), а много рядко ям дори пица. Затова, когато днес  приятелите решиха да минат през КФЧ, си мислех че провеждам експеримент – малко разнообразие, пък и си викам, след като приятелите ядат там, значи не може да е чак толкова лошо.

Беше точно толкова лошо.

При влизането в магазина ме лъхна миризма на изгоряла мазнина за пържене. МЕН! Аз имам доста слабо обоняние по принцип. Трябваше да си изляза още тогава, но вече сме влезли – като ще е гарга, нека да е рошава. Поръчах си кофичка, опаковаха ми я в кофичка, и се прибрахме да си я ядем вкъщи.

Картофките бяха почти най-ужастните картофи, които някога съм ял. Докато бяха топли бяха що-годе меки, но 2 минути след като ги извадих вече хрупаха … не че очаквах нещо различно, но пък човек може да мечтае?!

Пилето … толкова прословутото им пиле, та чак ресторанта си кръстили на него … ами беше най-зле приготвеното пиле което съм ял през живота си. А аз ям доста мръвки! Отвътре беше леко алангле, както го харесвам, но си личеше, че не е слагано в марината. За сметка на това панировката беше адски безвкусна (като изключим прекомерното количество люта подправка). Все едно гризкате пилето с картонена опаковка.

За 30 минути, само със сол, мога да приготвя всяка мръвка така, че да си изядете пръстите, вилицата и чинията с нея. Явно милионите долари за изследвания са отишли за изследване на пазара, вместо в изследване как да направят ядивна храна. Досега не знаех, че нещо толкова свято като месото може да бъде така обругано!

Но и с това се живее – не е първия или последния ресторант с безвкусна храна.

Само да не бяха зверските стомашни проблеми след това. След 2 часа положението беше нетърпимо.

Мисля че сами разбирате защо смятам от днес нататък да популяризирам превода на junk food на български като лайняна храна.

Мммммм...

Малко перспектива

Онзи ден мамите излязоха на протест против саденето на генно модифицирани организми дори за промишлена употреба, въпреки че след 4о години клинични изследвания няма данни че употребата им вреди повече, отколкото произволен друг сорт (цък, цък и цък). Или цялостната истерия покрай E-тата (и моята лична кампания да забраним E300 и E330 и най-вече C. ×sinensis!).

И в същия момент, гордо вдигнали глава спасили света чрез демонстрацията на невежеството си в поредната медийна истерия, водят децата си в лайняните ресторанти и ги тъпчат с чипсове. Които в контекста на повсеместното надебеляване носят истинска реална и измерима вреда.1 И не случайно атаката на веригите за лайняна храна е насочена към децата – от ярките цветове, силното осветление и къта за игри, та до партитата за рождени дни и дебилно изглеждащия клоун.2

Нямам думи.

  1. Не протестирам против висококалоричната храна, а против контекста и против това на един подрастващ да му се набие в главата рефлексът като е гладен да ходи да яде такава храна. Всеки има право да е дебел, но да възпиташ детето си така е също толкова безотговорно, колкото и да го научиш да пуши. [↩]
  2. Не е луд този, който яде зелника, а този който му го дава. Веригите за бързо хранене правят тяхните си боклуци само и единствено защото сме достатъчно тъпи да им ги купуваме. Затова сме виновни само и изцяло ние. [↩]