Наистина поста ми показва известна дезориентация как точно искам да се справим с проблемът. Действително и проблемът е със сложно естество.

Не съм описал примерно в поста си защо точно моята идея не се вписва в типичната наклонена плоскост „да спасим децата“. Това е така защото не говоря за „хипотетична“ опасност от порнографията или за адски редки случаите на отвличане на деца. Примерите които ти си посочил са за такива хипотетични перфектни условия, с които макар да съм съгласен че трябва непременно да се осигурят на всяко дете, не смятам че липсата им могат да навредят в степен, сравнима със съзнателното лишаване от медицински грижи.

Тук коментирам документирани опасности, за реална статистика на усложненията при раждането. Именно медицината ни дава такава ниска детска смъртност в сравнение с развиващите се страни.

Говорим за смъртна опасност и при жената, и при детето. Докато жената има какво да каже, не ми пука една йота дали иска да се самоубива. Но се дразня когато околните ми кажат че проблемът е изцяло и единствено само на родителите. Защото проблемът засяга и детето. Да, и аз ако някой ден стана родител не искам да ми се мешат как го гледам, но не значи че трябва да се разрешава излагането на живота на опасност, която съвсем елементарно може да бъде избягната.

При това на минимална цена. Става въпрос за осигуряване на медицински грижи в случай на нужда, а не за инвазивна операция която се извършва въпреки волята на родителите. При това тези медицински грижи трябва винаги да са безплатни и осигурени от държавата (нали съм социалист, хе-хе ).

101% съм съгласен с теб, че категорично не са нужни нови закони, и дори смятам да подема инициатива за доста закони според мен трябва да ОТПАДНАТ напълно. Нужно е прилагане на добрите практики и текущите закони, както и конвенциите да не седят на хартия, а да се прилагат! Държавата би трябвало да образова родителите.

В крайните случаи (каквито има на запад) родителите са осъждани за това че умишлено са спряли медицинската помощ на детето си (т.е. била е безплатна, но по идеологически причини са я отказали) и то доказано е починало заради това. Защо отнемането на живот от родител да се наказва различно от отнемането на живот от чужд човек?

И другите трябва да образоваме родителите. Има го това усещане, че като си родител значи можеш да правиш всичко което решиш с детето си. Не е така, никак дори. Когато ти го казват има една такава, лека но самоуверена, усмивка … Това е чисто и просто егоизъм, подхранван от милионите години еволюция. Най-малкото нямаш право да го малтретираш.

И докато според мен религията е живо малтретиране на деца, няма достатъчно доказателства за това за да изисквам защита на децата от религия.

Но в случая има, и може би е крайно време да приемем факта че с властта идват и отговорностите…

Преди всичко, напълно съгласен съм с повечето ти виждания. И аз съм върл привърженик на свободата. И аз смятам, че в 21 век е лоша идея да раждаш без лекар наоколо. И аз съм съгласен, че тази реакция на медиите е… безотговорна, най-малко.

Но. „За бога, помислете за децата“ е една от най-наклонените плоскости в тия разсъждения. Опасявам се, че почти всичко може да се рационализира ако тръгнеш от там. Затова и съм склонен да позволявам всякаква свобода свързана с деца на родителите им. Дори и тази. Може би е радикално. Но ето защо:

Първо, проблемът е нерешим. Никаква доза регулация (или дори „обучение“ под лозунга „мислете за децата“) не може да осигури на едно дете нужните неща. Няма да му даде отговорни родители, няма да му даде добро възпитание, няма как дори да му даде задоволително детство.

От друга страна, взема неща от родителите и смъква летвата. Като/ако някой ден имам деца, не искам *абсолютно никой* да регулира как ги възпитавам, обучавам или гледам. Убеден съм, че за почти всички неща бих се справил по-добре от учителите. А за тези които не мога, бих намерил подходящите хора много по-добре от държавата. Но тук отивам в друга тема.

Но отново, не знам дали съм несъгласен с теб. Може би всъщност съм съгласен. Просто казвам — това е наклонена плоскост. Пътя от там до разумно звучащ социализъм не е твърде кратък, но го има.