В никакъв случай не съм учен (за съжаление ), но забелязвам как доста интелигентни хора, понякога дори инженери спорят с мен за това как науката е „вятър работа“. Плашещо е как повечето хора смятат, че в науката няма нищо доказано, нищо точно, защото „утре се появявало нещо ново, което отрича всичко старо“. Смятат че щом се появи допълваща теория тя всъщност „отрича старото познание“, а не че е стъпила върху него. Което прави във всеки един момент текущото познание инвалидно, защото видиш ли може във всеки един момент да бъде отречено. Макар че според моите разбирания отричане рядко се случва всъщност. Едва ли не се отрича медицинските открития, компютрите, летенето в космоса, и какво ли не, само защото Анщайн бил „отрекъл Нютоновата физика“. Като други доводи са „днес някой казва че Х е полезно, а утре доказват че било вредно“… Понякога ми е трудно да споря за тези неща заради неразбирането на процеса. А и хората обикновено вярват на ролеви стереотипи – ако бях теоретиччен физик, щяха може би да ми повярват повече за това че нищо не се отрича а се теоретизира, проверява, доказва, отхвърля. Ако бях лекар може би щяха да ми повярват че с антибиотици вируси не се трепят…