От известно време ми се върти в главата мисълта да драсна два реда за гледните точки в този дебат.

Детерминизмът е философска доктрина, която казва че всяко събитие във вселената, включително човешките съзнания и действия, са причинени (определени) единствено от предходни събития и са определени точно от тях.

Свободна воля представлява друга философска доктрина, която твърди че рационалните агенти действително упражняват контрол върху собствените си действия.

Искам да започна с това, че тези точки не са чак толкова различни колкото изглежда на пръв поглед. Всеки рационален човек (изключвайки крайни фундаменталисти, които вярват че бог се намесва в живота ни като разцепва морета и превръща вода във вино) ще се съгласи, че за почти всички явления в природата за почти всички периоди от историята на вселената можем да кажем че изпълняват доктрината на детерминизма.

Примерно за да видите буквата в този пост, процесора получава сигнал. Той е изпратен заради затварянето на контакта, който пък е затворен от пръста ми, който пада защото мускулите ми го управляват така. Така че в този период от 0.04 сек явно събитието следва непрекъсната редица от причинно/следствени връзки.

Обаче в периода точно преди това настъпват събитията, в чието описание двете течения се разминават. Според идеята за свободна воля, аз мога да реша дали да допиша това, или да не го допиша. Според детерминизма, дали ще го напиша е предопределено от външните дразнители, това което съм видял докато тичах днес, лицата на хората около мен, дали се чувствам комфортно или не, въобще би зависило от много фактори.

Детерминизма изисква доста силното твърдение че ВСИЧКО е предопределено. Примерно горните фактори освен всичко и те са определени предварително от по-ранни случки. Дали продавачката е усмихната или не – пак преопределено. Въобще всичко, което е доста силно твърдение, и то не е показано да е вярно дори за човешкия мозък.

От друга страна на барикадата е свободната воля. Тя, позовавайки се на липсата на доказателства, че аз действително действам детерминистично, твърди че аз действително имам свободна воля. Че правя това, което искам, и съм можел да направя иначе ДОРИ ПРИ СЪЩИТЕ ВЪНШНИ ДРАЗНИТЕЛИ. Което е доста по-слабо твърдение от гледна точка на това, че не можем да пуснем вселената втори път за да проверим това действително ли е така.

И двете течения имат привлекателност от психологична гледна точка. Детерминизмът дава една определеност, която учените винаги са харесвали, а свещениците винаги са определяли като качество на бог. От друга страна свободната воля изглежда примамлива за всеки – че лесно ли е да признаеш пред себе си че действаш „като машина“.

Доколко детерминизма подкопава закона – ако всичко е предопределено, значи ли това, че бандита не е виновен?

Много добра илюстрация е приказката за Настрадин Ходжа и прислужникът му, който крадял от него. Хванал го и прислужника му се примолил: „Нали Бог определя всичко, писано е било да го открадна.“. Настрадин Ходжа му отвърнал: „И да ядеш бой ти е било писано.“.

Всъщност законите, или по-точно тяхното спазване, са важна част от външните дразнители при детерминизма. Така че липсата на законите (или тяхното неспазване) е променило и ще променя приоритетите на престъпника, позволявайки му да извърши престъплението. Така че от гледна точка на детерминизма „вина“ не може да се дефинира изобщо, но наказание трябва да има защото това предопределя бъдещите действия.

В подкрепа на свободната воля действително можем да привлечем единствено факта, че не е показано как причинно-следствените връзки водят до някои сложни феномени. Примерно времето, някои човешки действия, началото на вселената.

При все това за детерминизма има някои косвени доказателства. Теорията на хаоса показва как привидно прости системи с елементарни причинно-следствени връзки като Langton’s ant показват удивително сложно поведение. Въпреки че в нейната система има доказателства какви са необходими и достатъчни условия вселената на мравката да е симетрична относно някаква точка, нищо не ни дава възможност да намерим къде ще е мравката след 100,000 хода, освен да го сметнем. А ако става въпрос за 100,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000 хода … това може и никога да не узнаем, тъй като няма и да успеем да го сметнем.

Психологията има някои добри попадения, универсални истини за хората – доколкото успява да напипа повърхността на човешкото поведение. Разбира се, с толкова груби методи и при толкова разнородни екземпляри като хората няма как да се извлекат всички детайли на поведениято им … но имаме добра представа за основните движещи мотиви.

Е, и за мравката знаем някои неща … А дали сложното поведение на мравката ни дава право да определим нейното лутане из полето като проява на свободна воля?

За по-широко описание на темата детерминизъм може да погледнете тук или да изчакате невронните ми баланси да се преподредят отново за да напиша продължение .