Пи-пи-пиленцееее

Преди време писах за предложението за безумна промяна на закон, целяща да ограничи правото на изразяване на мнение от обикновените хора. Предложението, маскирано като "целящо да запази реда и спокойствието" всъщност има за цел да предотврати възможността за ефективен протест срещу управляващата клика.

Въпреки задължителния предмет "Етика и право" в училищата в България все още преподаването на основните граждански свободи и задължения не е застъпено в образованието в училище. Поради това малко хора знаят действително какво представлява полицейската държава и що за животно е. В описанието "Що е то полицейска държава" можете да видите основните характеристики на такава. Най-важните са следните:

1. Решенията на изпълнителния орган са на практика закон
2. Никоя държава не признава, че е полицейска държава

Докато 2-ра точка е що-годе очевидна поради негативното значение на думата и обикновено някой вътрешен критик или външни наблюдатели определят държавата като такава, то първа точка е малко по-фина. На практика тя казва, че от трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна, втората изземва функциите на третата. Това може и да не изглежда кой знае каква разлика ("Ха, дали полицаите или съдиите ще решават кой е виновен"), това изобщо не е така.

За да стане един човек съдия трябва да бъде назначен с конкурс. После има няколко инстанции, всяка от които трябва единодушно да подкрепи решението на предната. После има стандарти кой може и кой не може да стане съдия. Как е положението с полицаите? На практика всеки който има желание може да стане един. Покрива мизерни физически нормативи и става такъв. Така че според мен дали трябва да сме полицейска държава отговора е ясен.

Сега нека спомена какво води до полицейска държава? Най-директния път е чрез преврат. Историята познаваа безчет такива, като за последните 100 години можем да споменем фашистите в Европа, комунистите в Русия и в последствие в останалата част от Източна Европа, както и някои други фигури в развиващите се държави, като ген. Пиночет в Чили и т.н. и т.н. Тъй като този процес протича на практика мигновенно, няма и особено време за ответна реакция преди режима.

Има обаче и един по-бавен начин. Описан е в половината антиутопии в литературата, почвайки от 1984 и стигайки до 451 по Фаренхайт. Процеса е бавен, и протича с активната помощ на населението.

Да вземем една хипотетично правова държава и условно да я наречем САЩ. Хипотетично държавата въвежда закон който дава право на полицаите да подслушват телефонни разговори без разрешение на съд. Сега, ясно е че Пешо, който говори с Ганчо му е през любовния мускул дали ще го слушат или не, съседските клюки явно не интересуват полицаите. А какво става с лидерите на опозицията? Какво става с обществените фигури, с учителите, с лекарите? В момента в който някой се изпусне и каже нещо дори невероятно отдалечено ("оф, убивам за една баница"), което може да се изтълкува като незаконно ... бам! Идва чичко полицай и почва - сега така, ама иначе, ама ще изпълнявате каквото ви кажа иначе - в затвора. И това е само повърхността. Честно ми кажете, никой ли от вас не е казвал майтапи, които извадени от контекст могат да прозвучат противозаконно?

Следващия етап са когато и клюките почват да интересуват властимащите. Кой спи с кой, ами че и това си е власт? И така постепенно се стига до момента в който хората просто нищо не могат да кажат. Властта естествено е у тези, които имат пари, но вече това не е власта да определят данъците, а властта да се разпореждат кой ще живее, кой ще кисне в затвора. Простести? ХА! Каквото кажем, това ще бъде.

Важен въпрос, как може да бъде прокаран един такъв закон пред обществото? Ами лесно, "да спасим децата", "да опазим обществото", "да предотвратим тероризма". И по-безумни оправдания минават когато изплашиш хората достатъчно, затова са депутатите, да отстояват правилния път за развитето на държавата пред хората.

Втори важен въпрос, за да влязат тези закони все пак трябва да ги прокара парламента, а там по идея има доста различаващи се мнения. Обаче това не пречи - при закона за митингите много депутати без съмнение си мислят едно от двете неща:

1. Ооо, аз и без това няма да тръгна да организирам митинг, те тия глупости няма да ми пречат, дай по-добре да се оттървем от протестиращите.
2. И без това винаги ще сме на власт, по-добре сега да се оттървем от митингите, че да сме спокойни.
3. И на власт, и не на власт, все ще си имам протекциите, мен закона не ме лови.

По принцип първите са пораженчески настроени и не ни интересуват. Те са патологично кълвящи на всякаква "сигурност" и няма начин да се променят. Другите две обаче са симптоматична проява на шуробаджанащина. Само човек който си мисли, че има кой да го спаси когато пренебрегне закона, може да гласува ЗА такива безумни закони.

А с тях можем да се борим. И го правим единствено когато се борим се с беззаконието при богатите и властимащите.