Тези дни стана модерно да се говори за свободата на Косово. Както всеки обучен политик ще сподели, въпроса има много измерения, комплексно решение и всъщност защо вие да се тормозите с проблема, вместо ние да се справим. Междувременно ще си раздаваме комисионни, но и това е наша работа, дори задължение.
Въпроса е как да разглеждаме факта за отделянето на Косово от Сърбия. От една страна, това си е чист сепаратизъм и тероризъм, според нашата конституция - сиреч ако някой тук все пак се опитва да го направи, това е най-сериозното престъпление в България - дъжавна измяна. Значи не трябва да позволяваме да се случва и трябва да подкрепим Сърбия, защото никой в света (освен САЩ) не иска такива прецеденти. От друга страна, има и дребния факт, че хората се борят да са независими, което пък е хубаво нещо.
По-точно, и ние сме го правили преди 132 години. Да, и нас ни колиха и бесиха. И какво направихме? Протестирахме, бихме се, и в крайна сметка с помощта на големия брат (тогава царска Русия) успяхме да се освободим. Сега, косоварите ги колиха и бесиха, и с помощта на големия брат (сега САЩ) се освободиха. Всъщност, добрините на великите сили винаги са били малко по-гадни от гадостите им. Бих ви посъветвал да прегледате филма War on Democracy (има го в Арената) за малко история на американския империализъм в латинска америка и последствията от него. На мен ми даде много информация и интересна гледна точна, подходяща за бъдещ дебат с дружките.
Всъщност има и още нещо общо с нашето освобождение. В крайна сметка какви са били Левски, Бенковски, Каравелов? Синове на едри земевладелци (сиреч, богаташи). Борбата за тях в крайна сметка е била и въпрос на лични бизнес интереси. В което няма нищо лошо, защото когато личния интерес се съчетае с най-доброто за обществото, резултатите са налице. Дано някой ден отново да стане така. Само че без робството.
