Преди сватбата:
ТОЙ: Ура! Най-после! Едва дочаках!
ТЯ: Да си ходя ли?
ТОЙ: Не, даже не си и помисляй за това!
ТЯ: Обичаш ли ме?
ТОЙ: Разбира се!
ТЯ: Някога изневерявал ли си ми?
ТОЙ: Не, как въобще ти хрумна?
ТЯ: Ще ме целунеш ли?
ТОЙ: ДА!
ТЯ: Ще ме биеш ли?
ТОЙ: В никакъв случай!
ТЯ: Мога ли да ти вярвам?
След сватбата - четете отдолу нагоре.
Послепис: Не знам дали мястото на послеписа не е в началото, щото който го е прочел вече си е изградил мнение, но лично на мен този анекдот доста ми хареса. Както съм се заженил с ускорени обороти... но все пак малко майтап да вложим в обстановката, че в блога съвсем заприличах на маниак-самоубиец.
Venera
май 3, 2007 at 8:26 pm
Хахах :)!Макар и леко пресилено,това анекдотче не е лошо,макар семейният живот да си има и доста положителни страни.
А ти маниак - самоубиец.....не!Просто нормална реакция на човек под афект.Минава ти след време въпросът е ,че докато си афектиран си превъзбуден и това ,което говориш и мислиш е леко (да не кажа доста ) пресилено и се разминава с действителността.
Душка си ми ти,но и ти като мен си склонен да преовеличаваш на моменти.Иначе ,по-спокоен човек от теб ,едва ли някога съм срещала.С подобни дебели нерви не всеки може да се похвали!Направо ти завиждам :)!
Нещо пак се прозявам,но това е заради променливото време и ответната реакция на хомеостазата ми(пролетна умора - през май??).Пак добре,другите са болни.
Скоро ще те гушна :),а до тогава бъди добро мече и се усмихвай повече !
п.с. Радвам се да те видя в better mood! 🙂 *гуш*