Днес (бел. ред. преди седмица) бях на второто си интервю за работа. В една английска фирма, която aутсорсва за както се вижда половината свят. Става въпрос за много летене и … естествено заплата.

Преди година за първи път бях на интервю за работа. Тогава направих най-страшната грешка, която може да направи един човек, и по-специално студент – исках малко пари. Цифром и словом 500 български левчета, а тъй като работих на половин ден – 250 лв!!! Е излишно е да ви казвам колко грешно и малко са това.

На времето ми се стори, че не мога да им искам повече. Груба, груба грешка. Нека направим една проста сметка. Примерно за издръжката на човек в София се иска горе-долу 1000 лв. В това не се включва жилище и кола, а единствено за издръжката на живот и малко купон. Като студен разходите са по-малки, а именно квартирата е за 50 левчета. А и хората не се чувстват достаъчно горди и знаещи, и оправдават фирмата, че като начинаещи може да им дават малко пари.
Но сметката е грешна по 2 параграфа:

1. Нали квартирата за 50 лв ти е подарък от държавата! Защото ти си студент и семейството ти не може да те издържа напълно, държавата те финансира. Тя също финансира и следването ти (265 лв на година, майтапите ли се???) и картата за транспорта, и … въобще много.
2. Откога се мери дипломата, а не възможностите?

Жестокият и прост факт е, че не е така. Фирмата иска печалба. Ние сме свикнали на комунистическите начала. Заради родителите, бабите и роднините и приятелите и … имаме още доста време докъто се поосъзнаем. Обаче фирмата е направена за да печели. И ще го прави. Лощото е, ако става за наша сметка.

Така с 500 лв заплата правим 2 неща:
1. Взимаме парите, дето държавата дава за нас и ги даваме на фирмата. Така си пречим на следването и най-вече си губим най-ценния и ограничен ресурс – времето.
2. Ами като не ни оценяват в заплатата, да си гледат работата! Като искат капитализъм, ние искаме същото!

Уменията ни са важната част. На каквато заплата и да почнеш, после няма да се вдигне радикално. Шефа няма да ти даде повече пари, защоото не си студент, защото имаш бременна жена или честните ти сини очи. Най-много да се надяваш да получаваш постепенно малко повече… от 500 ставаш до 1000. И ще си живееш мизерно докато не си намериш друга работа.
Ами че нали каквото остана от работата ми след тия 500 лв си е чиста печалба за фирмата. Аз също имам нужди и искам пари, защото им давам най-ценното си – своето време и труда си. Сделката трябва да е и за двамата. Затова … отстоявайте си правата! Иначе само ще загубите.