RSS
 

Брех, ами ако стане?

18 мар.

Днес (бел. ред. преди седмица) бях на второто си интервю за работа. В една английска фирма, която aутсорсва за както се вижда половината свят. Става въпрос за много летене и ... естествено заплата.

Преди година за първи път бях на интервю за работа. Тогава направих най-страшната грешка, която може да направи един човек, и по-специално студент - исках малко пари. Цифром и словом 500 български левчета, а тъй като работих на половин ден - 250 лв!!! Е излишно е да ви казвам колко грешно и малко са това.

На времето ми се стори, че не мога да им искам повече. Груба, груба грешка. Нека направим една проста сметка. Примерно за издръжката на човек в София се иска горе-долу 1000 лв. В това не се включва жилище и кола, а единствено за издръжката на живот и малко купон. Като студен разходите са по-малки, а именно квартирата е за 50 левчета. А и хората не се чувстват достаъчно горди и знаещи, и оправдават фирмата, че като начинаещи може да им дават малко пари.
Но сметката е грешна по 2 параграфа:

1. Нали квартирата за 50 лв ти е подарък от държавата! Защото ти си студент и семейството ти не може да те издържа напълно, държавата те финансира. Тя също финансира и следването ти (265 лв на година, майтапите ли се???) и картата за транспорта, и ... въобще много.
2. Откога се мери дипломата, а не възможностите?

Жестокият и прост факт е, че не е така. Фирмата иска печалба. Ние сме свикнали на комунистическите начала. Заради родителите, бабите и роднините и приятелите и ... имаме още доста време докъто се поосъзнаем. Обаче фирмата е направена за да печели. И ще го прави. Лощото е, ако става за наша сметка.

Така с 500 лв заплата правим 2 неща:
1. Взимаме парите, дето държавата дава за нас и ги даваме на фирмата. Така си пречим на следването и най-вече си губим най-ценния и ограничен ресурс - времето.
2. Ами като не ни оценяват в заплатата, да си гледат работата! Като искат капитализъм, ние искаме същото!

Уменията ни са важната част. На каквато заплата и да почнеш, после няма да се вдигне радикално. Шефа няма да ти даде повече пари, защоото не си студент, защото имаш бременна жена или честните ти сини очи. Най-много да се надяваш да получаваш постепенно малко повече... от 500 ставаш до 1000. И ще си живееш мизерно докато не си намериш друга работа.
Ами че нали каквото остана от работата ми след тия 500 лв си е чиста печалба за фирмата. Аз също имам нужди и искам пари, защото им давам най-ценното си - своето време и труда си. Сделката трябва да е и за двамата. Затова ... отстоявайте си правата! Иначе само ще загубите.

 

Остави коментар.

Идеята на коментарът е да има принос към дискусията или да изразява гледна точка. Коментари, несвързани с темата, както и пълни с обидни или вулгарни думи, както и лични нападки, няма как да допринесат за това и ще бъдат трити.

 

*

 
  1. Venera

    март 26, 2007 at 5:30 pm

    Адски много искам нещата да потръгнат!Да си намериш хубава работа ,която ще те удовлетворява.Не можем да се видим тази седмица камоли да се чуем за повече от 5-10 мин заради многото работа и брат ми ест!Някак си ми е скофтено ,че ще си толко време в чужбина :(!Не ,че мрънкам ама.....еее добре де...мрънкам ама всепак!Имам нужда от хубава почивка и като се върнеш мисля да мина през ПЛД или ти да дойдеш да пием по едно :P!Е,може и по повече де :).След тая порнография на защитата по ИТ думи нямам,ама догодина директно за националния ,а не при тия бабички гадни!Сисо ми се гаври с проекта и с думите ама ще ме хванат нервите и ще му кажа някои неща дето трябваше да му кажа отдавна!Ениулей,гушшшшшшшшшш!!!!!:))))))))) Приятно прекарване и успех,знам ,че можеш да ги бутнеш всички стига да искаш!!!
    п.с. Палачинки + бира руллззз! 🙂

     
  2. виреман

    май 23, 2007 at 9:55 pm

    Бонооо!

    Човек, прекланям ти се доземи!
    Преди да прочета този пост, мислех да сложа един линк към блога ти.
    Сега ще сложа ДВА.

    Честито и до скоро!

    Поздрави, Митьо

    П. п. - това, което направо ме закопа, е прекрасният начин, по който си изразил така липсващата ми аргументация в тази насока. Покорно благодаря!