RSS
 

Обичам металист алкохолик (една статия от вестник "Драма", с подзаглавие "Психотерапевтът д-р Лилия Влахийска разговаря с вас")

15 Дек.

ПИСМОТО:

Здравейте, д-р Влахийска! На 17 години съм. Преди две години се привъзах към лоша компания. Влюбих се в едно от момчетата. Другите ме отвръщаваха, но ходех с тях заради Т. (една година по-голям). Свихнах с долнопробния им начин на живот, заприличах на тях, пиех без мярка. Не се прибирах по цели нощи. Исках да измъкна Т. от онази сбирщина алкохолици и наркомани. С него станахме близки, но нищо особено. Не знам дали е наркоман, но е крайно привързан към метъла. Прекалено се вживява в ролята си на металист, а това е синоним на демон, сатанист, отрепка. (Това са най-мразените хора.) Междувременно моите "приятелчета" ми изиграха мръсен номер и животът ми се обърна. Бях принудена да напусна компанията. Прекъснах всякакви контакти дори с Т. Обаче не можах да престана да го обичам. Опитах се да се влюбя в други момчета, но не става. С него дори здрасти не си казваме. Моля, помогнете ми! Кажете ми как да го спася от алкохолизма и да го измъкна от там. Обичам го!

Бивша металистка

ОТГОВОРЪТ:

Здравей, бивша металистке! Слава богу, че си се оттървала от "там", както наричаш отвратителната компания на Т. Тази групичка не е място за млади момичета от добри семейства. Както пишеш, ти си невротизирала майка си до краен предел! Не пожелавам на никоя жена дъщеря и да скита по цели нощи с алкохолици и наркомани, вместо да ходи на училище и дискотека! Ти описваш себе си като момиче със слаб характер. Влязла си в компанията с цел да измъкнеш Т. от калта в буквалният смисъл на думата, а сама си се наджапала до дъното на покварата! Хем си се отвращавала от сбирщината, хем си заприличала на тях! Така ли си представяш спасителните операции на хора, пристрастени към алкохол и дрога?! Ако е така - тогава всички ние, психотерапевтите, бихме били зависими от всякакви вещества! Обичта предполага жертви, но не от такъв характер.

Не съм убедена, че обичаш това момче, което според теб прилича на другите отрепки. Коя нормална тийнейджърка се влюбва в отпадъци, при това металисти?! Тук е мястото да ти кажа, че това е твое мнение. Истинският метъл не е нито демонизъм, нито сатанизъм, нито измет на обществото. Просто е един вид музика с особен характер. Твоят Т. освен пристрастието към алкохола, е пристрастен и към отрицателните схващания за метъла. От моя гледна точка е неспасяем от кое да е било момиче, ако не се намесят родителите и специалисти - психиатри. Ти си търсиш тежка беля с опитите си отново да се набъркаш "там". От привързаността към метъла може и да се откаже, като поотрасне. Но от ранен алкохолизъм оттърваването е много трудно.

Съвети как да го спасяваш няма да ти давам. Затова трябва да се погрижат неговите родители. На тебе мога да ти препоръчам какти самата да се избавищ от мисълта за момчето, което ти се струва, че обичаш. Размисли най-напред дали наистина изпитваш такова чувство към човек, с когото нищо не те свързва. Може би само външно е хубав, но само едната красота не е достатъчна за обич, нито за любов. Вие нямате нищо общо: нито приказка, ни то интересни преживявания, нито бъдещи цели. Опитай се да го гледаш с моите очи. Бездуховно, затъпяло от алкохол и еднообразие същество. Струва ли се да се тръшкаш?

Живееш в голям и известен град. Все още има хубаво време. Прочети интересна книга, ходи на плаж, на летни забавления. Морето е близо и можеш да се поразходиш с приятелки или близките си до там. Не си набивай натрапчивата мисъл, че трябва незабавно да се влюбиш в друг, за да забравиш Т. Есента се заеми сериозно с уроците си, защото ти предстои абитуриентство. А от догодина целият красив живот е пред теб. Истинската любов ще те споходи, когато най-малко я търсиш.

 

Остави коментар.

Идеята на коментарът е да има принос към дискусията или да изразява гледна точка. Коментари, несвързани с темата, както и пълни с обидни или вулгарни думи, както и лични нападки, няма как да допринесат за това и ще бъдат трити.

 

*

 
  1. Vans

    май 3, 2007 at 8:00 am

    Лелееее... :)))) Това не знам смешно ли е или тъжно. Поне знам при кой психиатър със сигурност да не ходя.

     
  2. виреман

    май 23, 2007 at 10:04 pm

    Вестник "Д р а м а"...

     
  3. HeYJIoBuMa

    юли 6, 2007 at 3:17 pm

    Като оставим отговора на терапевтката настрана, важен е въпросът защо момичето не се е обърнало към родителите си. Защо липсва доверието към тях? Къде са били те, когато тя се е събирала с лошата компания и кой нормален родител би позволил такова нещо? Явно е объркана, а толкова няма към кого да се обърне, че пише до разни вестници, печелещи на гърба на човешките драми и проблеми.

    Колкото до психотерапевтката не мисля, че отговора и е бил взет насериозно както от момичето, така и от другите читатели. Пък и от всеки нормален човек прочел го.

     
  4. Мезе

    октомври 2, 2007 at 12:58 pm

    Тази статия е по-стара от половината потребители на интернет в България. Чел съм я в оригинал сканирана от вестника. И по-голям фарс от това не съм чел 😀 Дори и да е било сериозно (в което силно се съмнявам) авторката му сега сигурно е прехвърлила 25 😀

     
  5. rendeto

    ноември 16, 2007 at 11:33 am

    Ах, вие, ниедни, гадни, долни, мръсни метъли! 😀

    Този вестник що не вземат да го прекръстят на "Комедия", а?