4 часа в България … забавно .

Хич не се майтапя. Веднага налетях на най-доброто и на най-лошото. Ама веднагичка. Може би не съм се оглеждал преди, не знам. Просто… доста ми дойде. Бирата е в големи размери – половинки. Първият път като я погледнах ми се видя литражка… Поцелувахме се малко, какво толкова. Сега – в залата

Не пиша много в блога. Последните дни се нагледах на красоти и чудеса. То не беше Саламанка, то не беше Мадрид, то не беше чудо. Дали да улегнат малко спомените, или направо ще атакувам? Останете за акт 2.

Сега съм на Авантазия. Много добра като идея. Особено с малко бира върви, направо ще се разпея. Дано не, във Вирус се пази стандарт. Поне доколкото гледам съседчетата се съсредоточават в Атата.бг (така се вижда, де), все едно няма жена наблизо. Апропо няма, но методът им е малко странен.

Хайде, ще ви разкажа малко. Планът (който следвахме до края със завиден успех) беше – Гуарда, Саламанка, Мадрид, София. Какво да ви кажа, преходът отнема дъха на неподозиращият какво може да види. Преди тръгването от Ковиля бях захранен (доста сериозно от достоверен източник) със очакването да видя едва ли не полупустиня в Испания. Да … заблудени са вярващите.

Да, определено не беше особено водно. Но хората се бяха постарали. Където се очакваше зелена тревичка, имаше зелена тревичка. Където се очакаваше красива сграда, имаше красива сграда. Въобще останаха приятно изненадан. Особено от Саламанка. От там гледахме само от рейса. То не е кеф, то не е чудо. Всеки квартал в различен стил, но всеки квартал е единен. Не са отделни сгради, а цяла хармония. Общото беше облицовката – явно много им харесва, както и на мен, да е облицовано в плочки, на които са нарисувани тухли. Да им се чуди човек. Но в добрия смисъл – всичко си беше на мястото. Не съм поет, за да го опиша. Поне мога да го изчукам на клавиатурата. Така де, който както може. Разбирам Веско защо се е изнесъл на там. Чест му прави, че ни прославя, и се гордее, че е българин.

Мадрид … ах, Мадрид. Просто не го разбирам тоя град. Може би съм роден за по-малък, може би просто е една невъзможна феерия от думи и идеи. Испански, това е то. Имаше много такива. Нека пререфразираме един известен филм – „I hear spanish people, I see spanish people. They are walking everywhere…“. Много, около 3 млн 228 хиляди и 359. И няколко китаеца, негъра и т.н. Много, много. Почти никой не разбира грам английски. Малко ми остана да ги бастисам по народному, и кой по дяволите трябва да търпи някакви си испанци да си говорят на испански? Това да не е Исп… дам, та града беше интересен все пак.

Правя следния паралел – в центъра на Пловдив сградите са около 3 етажа, в София – около 4-5, а там бяха 6. Майко, не е истина, в този град е нямало достатъчно място, та скулптурите са ги сложили върху сградите. Дано се сетя да кача няколко снимки. То не са колесници, то не са колони, орнаменти, статуи… Хич не знам какъв е стилът на сградите, но едно е ясно – кефи бе, брат!

С приятелят с който бяхме там отидохме да се поразходим из академията за изящни изкуства (по испанскому Belles Artes, последен спомен от днес). За около два часа и половина ни писна да гледаме картини. То не беше Гоя, Мазеле и други доста добри хорица. Особено забавно ми беше как някои картини ги описваха като „били откраднати от англичаните от някой френски кораб“, ама не пише как всъщност са попаднали в кралската академия в Мадрид. Май по същия начин . Така де, ако сме ние, начи не е кражба.

Но картините омръзнаха, та се разходихме из града. Дааа… абе дано да се сетя за снимки. Снимахме много. Особено ни накефи пощата – тогава не знаехме, че е поща. Простоооооо красотааа. Ох, искам пак там. Естествено, беше си порядъчно скъпо. Но и красиво. Е, и в ремонт, но това е друга тема. То навсякъде се строи. Както трябва и да е в София. Може и да се пооправи положението. От Испания научих 2 неща – „No habla Ingles“ (приблизителен превод) и „cohones“. Така де, важни неща. Първото не помага, уви, като в Португалия (съответната фраза). Второто е за случаите, в които първото не помага…

У българско ме срещнаха две неща – нервни шофьори и сърдечни приятели. И някои обединения на въпросното. Бирата добре помага, облекчава проблемите, а за проблемите на бирата винаги има паркче. Да се разходиш с приятелите, де. Видях двама (без)ценни за мен хора и се запознах с още други приятни. Май трябва да стана като скала. Вярна посока.

[Pope]
In a world of mammon we have found it all!
Fighting for pride and for gold.
But the key to the reign, to the ultimate control:
wisdom of the old.

We have been elect to drain the wine
of Gnosis to hide it and pray.
Got to save our children from the beast.
We are on the way.

[Elderane]
Remaining in darkness
the land of salvation will drown.
And when we’ll have vanished
slavery will take your freedom down.

[Gabriel]
Seven eyes to be blind forever in time:
Sign of the cross…
Hell arise! Castigation under the sign,
sign of the cross – make us drown in altar wine
Утре ще си оправя подаръците и ще ги почна. Събота или най-късно неделя ще се видя и с родата. Проклета София, поне приятели има. Шмрък.

Хайде, пак ще си пишем. Дано да е скоро. Само … сърдечните приятели, давайте напред. Днес много добре се чувствам благодарение на вас. Човек има нужда. И помага за всичко. Притежанието им…